Event
Отивам до кварталния супермаркет да купя просто хляб и мляко. Влизам, вземам си нещата и заставам на касата. Пред мен има само един човек – възрастен мъж, облечен в супер официален, малко старомоден костюм, все едно отива на прием. Жената на касата му маркира покупките – оказа се, че купува точно пет консерви ананас на шайби и нищо друго. Касиерката му казва сумата, той бърка в джоба си, изважда старинно сребърно джобно часовниче, поглежда го много сериозно, въздъхва и казва: „Закъсняваме“. След това бърка в другия джоб, изважда чисто нова, неотваряна колода карти за игра, подава я на касиерката и съвсем спокойно казва: „Задръжте рестото“. Жената просто взе тестето карти, маркира някаква служебна бележка, благодари му и му подаде торбата. Мъжът се обърна към мен, кимна ми леко с глава, каза: „Внимавайте с четвъртъците“ и излезе. Най-откаченото беше реакцията на касиерката. Аз стоях с отворена уста и я попитах: „Извинете, това какво беше?“ Тя просто ме погледна уморено и ми отговори: „О, господин Василев винаги плаща с карти, когато луната е в последна четвърт. Поне не донесе пари от „Монополи“ като миналия месец.“
Още не знам дали ме вземаха за канарче, дали беше някаква скрита камера, или просто попаднах в алтернативна реалност. А и умишлено проверявам календара всеки път, когато наближи четвъртък.
Another reading
Точно моментът, в който касиерката приема неотвореното тесте и маркира служебна бележка, ме хвана неподготвен. Дотогава господин Василев просто изглежда като ексцентричен човек с пет консерви ананас, джобен часовник и собствена представа за разплащане. Служебната бележка обаче променя сцената: абсурдът сякаш вече има процедура.
Умореният отговор на касиерката прави още нещо странно. За теб случката е пробив в нормалността; за нея е поредният епизод от позната рутина, при това не най-необичайният. Така ролята ти се обръща — не наблюдаваш само чудат човек, а се оказваш единственият присъстващ, който не знае местните правила. Дали е било шега или постановка остава неясно, но точно тази неравномерност в знанието придава на сцената усещането за алтернативна реалност.
А най-хубавият обрат идва след излизането ти: предупреждението за четвъртъците вече е променило поведението ти. Не е нужно да вярваш на господин Василев, за да проверяваш календара. Случката не те е убедила, че съществува тайно правило — направила е правилото достатъчно живо, за да го имаш предвид. Така от човек пред касата неусетно си станал участник в същата странна система.
Абсурдът става истински смущаващ не когато е случаен, а когато някой има установена процедура за него.
Не вярваш непременно в предупреждението за четвъртъците, но вече се съобразяваш с него.