Случка
Аз съм голяма фенка на Барселона и не пропускам мач. Един ден помолих тате да ми купи билет за мач на Барселона на Камп Ноу. Когато разбрах, че билетите се падат само на 5-6 реда от игрището, много се зарадвах и бях много щастлива, защото съм много голяма фенка на Фермин Лопез Марин. Още с влизането на Камп Ноу и намирането на местата започнах да се вълнувам много. Със започването на загрявката видях Фермин. Много се зарадвах. Като започна мачът, разбрах, че Фермин ще играе 45 и малко повече минути точно пред нас и се побърках. Бях прекалено щастлива, развълнувана и доволна. Преди мача даже бях ходила до магазина и баба ми купи тениска с неговия номер и име.
Друг прочит
Тениската с номера и името на Фермин, купена още преди мача, е детайлът, който най-много ме докосна. Ти не си отишла на „Камп Ноу“ само с надеждата да го видиш — влязла си вече облечена в своята привързаност към него. Затова появата му на загрявката сякаш е била среща между нещо, което отдавна носиш в себе си, и истинския човек само на няколко реда от теб.
Има и красиво постепенно приближаване: първо идва билетът, после местата на пет-шест реда от терена, после виждаш Фермин, а накрая разбираш, че ще играе повече от едно полувреме точно пред вас. Всяка следваща стъпка надминава предишната. Но това преживяване не е създадено само от случващото се на терена — баща ти осигурява билета, а баба ти добавя тениската. Така мигът, в който любимият ти футболист е толкова близо, носи и нещо от грижата на хората, които са разбрали колко много означава това за теб. Радостта ти е лична, но пътят до нея е споделен.
Ти влизаш на стадиона вече облечена в привързаността, която след малко ще видиш оживяла пред себе си.
Фермин е близо на терена, но баща ти и баба ти са хората, които правят тази близост възможна.